- Добре...ъ...страхотно - значи в кафене "Хортус" след 20 години...ъ...часа! Минути! Да! Добре. Благодаря за помощта - Сая се усмихна и се обърна към вратата. Тази Ванеса имаше някакво мистично излъчване, сякаш беше опасна, а всъщност се стори на нимфата много приятна. Тя си помисли, че ще е добре да има някого, когото познава в този магически свят, и към когото би могла да се обърне за помощ - ако й се наложеше. Момичето излезе на улицата и бавно се запъти към уличката, където се намираше кафенето.