Одежди “Телери”

Кира се приближи и се огреда.И двете мантии й седяха добре и й бяха помярка.След като продавачката се върна, Кира попита:
-А колко ви дължа за всичко?

Балатар влезе в магазина и започна да оглежда униформите.
- Добър ден. - каза той. - Искам следните предмети:

Училищна мантия – черна
Зимна мантия – черна със сребърни закопчалки
Официална мантия – червена
Ежедневна мантия – червена
2 броя Емблеми (универсални – с едно почукване на маг.пръчка приемат образа на дома ви!) – 4 галеона
3 броя Вратовръзки (черна, ярко синя, госко зелена) – 3 галеон
Ръкавици от змейска кожа – 5 галеона
Ботуши(много издържливи) – 10 галеона
Нашивки(за да украсите мантията си) – 1 галеон

Балатар последва продавачката и с радост взе новите си одежди. След като плати, той пожела лек ден и тихо пое по пътя към Академията.

- Здравейте - провикна се Сая над пискливите гласчета на един рояк момичета, които с невероятен ентусиазъм и постоянен смях обсъждаха в коя рокла щели да се облекат а Свети Валентин или за коя шапка щяла да подчертава сините очи на едно русокосо момиче на първата й среща с някакво момче от нейният дом. - Извинете бих искала да си купя няколко мантии. Искам една училищна мантия, една зимна мантия, една официална мантия в тъмно кафяво, шал, една вратовръзка в зелено, една шапка без периферия отново в зелено и едни ръкавици. - момичето успя да се провре мевду другите и застана пред едно огледало...

Мъчейки се с всичките торби, с които я беше натоварил продавача, Сая все пак реши, че ще направи усилие да се спре да огледа момичето, което сега беше пред огледалото.
- Здрасти. Ам... извинявай... обикновено не поемам инициативата да заговоря някого, но... да кажем че имам някои особени познания относно природата и... ами може ли да те попитам... защото досега не съм срещала върколак и ми е интересно... ам, на всяко пълнолуние ли се преобразяваш или това се случва и на новолунията? Извинявай... ако те притеснявам не ми отговаряй. Уфф - един от пакетите - опакована мантия - се изплъзна от ръцете й и падна на пода. Сая изръмжа и се наведе да го вземе, а при това ипадаха и другите пакети. След няколко мига безмълвно съзерцаване на пръснатите по пода покупки, тя просто се засмя и вдигна весел поглед към Ванеса:
- Искаш ли , след като свършиш тук, да отидем до кафенето да пийнем по нещо? Честно казано аз не познавам никогу тук и ште ми е приятно да си поговорим... - и тя пак се усмихна с втренчен, но мек поглед към другото момиче...