Златната маса

Заглавие: Златната маса Сря Апр 11, 2007 4:49 pm

Това беше учителската маса. Наричаха я златна заради позлатата по ръбовете на покривката и столовете.

Заглавие: Re: Златната маса Пон Дек 10, 2007 9:37 pm

Насред общата шумотевица и хаос Рандир, Инферита и Натаниел стигнаха почти незабелязани до Златната маса. Тя беше почти празна, само няколко учителя вечеряха увлечени в разговори и стрелкащи от време на време по някой поглед към учениците. Илфирин поздрави присъстващите и настани Инферита и Натаниел от двете си страни. От към масите на домовете се чуха няколко възклицания и учудени шушукания, но щом видяха, че директорката няма желание да говори за новия си гост, децата отново се заеха с вечерята.
Елфката реши да последва примера им и си сипа ядене.
- Толкова ми странно, след толкова време да сме отново заедно... Какво стана с теб, Натаниел, след като се разделихме и всеки пое по своя път?

Заглавие: Re: Златната маса Пет Дек 14, 2007 9:58 pm

Докато вървяха към учителската маса, Натаниел погледна бързо към едно момче от масата на Southwater, което му се усмихна доволно. Мъжът само високомерно си вдигна главата и продължи след двете жени. След като се настаниха на масата и Рандир хвърляше обезпокоени погледи към деца той не се бави и си придърпа една чиния със пилешки крилца.
- Толкова ми странно, след толкова време да сме отново заедно... Какво стана с теб, Натаниел, след като се разделихме и всеки пое по своя път? - изведнъж до Натаниел стигна гласа на Рандир.
Той остави крилцето, с което се беше заел и погледна замислено в една точка. После разтръска глава и се обърна към двете жени.
- Амии ... какво да стане ... почти нищо интересно ... След като прибрахме Принца на топличко реших, че всичко е свършило и вече няма да има приключения ... затова си нарисувах няколко картички с надпис " Търся приключения" и започнах да ги раздавам на подозрителни хора, които биха могли да ме въвлекат в нещо интересно. - Натаниел цъкна с език и прибра едно крилце в торбата си. - Харет ще ми се зарадва - каза той доволен и продължи - Но естествено както повечето ми идеи и тази не проработи. - очите му потъмняха. - От толкова много адреналин покрай залавянето на Принца, хората вече искаха да си живеят спокойно . Толкова се ядосвах, но уви ... сигурността беше по-важна за всички. От толкова много скука даже бях решил да пускам Принца на свобода, но естествено тази идея ми идваше само, когато бях пийнал повече от необходимото.
Двете жени погледнаха тревожно Натаниел.
- Ааа, не спокойно, нямам нищо общо. - той вдигна ръце. - Просто казвам, че адски ми липсваше старото време. Но нямаше смисъл да го връщам ... Затова се заех с нещо сериозно.
Инферита едва се сдържа да не се разсмее. Мъжът обаче се направи на приятно разсеян и продължи:
- Отидох в едно старо имение на баща ми, което беше изоставено и реших да го ремонтирам и да се оженя за някое хубаво момиче и да живея там. - Натаниел се засмя късо и подигравателно. - Резултата беше изгорено до основи имение и група разярени дракони ... Аз пък от къде да знам, че под къщата си криели скъпоценностите.
- Скъпоценности ? - Рандир беше заинтересована.
- Ами да. - Натаниел доволно се усмихна. - Отидох до мазето да си намеря някоя тесла, че ми трябваше и какво да видя!?! - до горе пълно със злато, сребро, диаманти и разни подобни. Светнаха ми очичките, но не за дълго, защото още на другия ден долетяха глутница разярени дракони. - мъжът замислено се втренчи пред себе си. - Красиви същества бяха, жалко че не можахме да се разберем, помислиха, че искам да ги окрада. Пък аз нямах намерение да им давам съкровището, защото беше в моята къща. И така след двучасови преговори те решиха, че е по-добре да ме изпържат жив, нооо ... аз избягах . - Натаниел се усмихна доволен. - Беше грандиозно. Те нагряват къщата до адска жега, а аз, Харет и Роос си подтичваме доволни зад тях. - русият мъж се засмя . - Няма значение де. Тъй като разбрах, че уседналия живот не е за мен започнах да скитам насам-натам, но не се случваше нищо интересно. Затова и започнах да се закачам с хората, за да си правим дуелчета ... никой не искаше, всичи казваха, че ще ме осъдят ... Глупава история. И накрая видях Арън и така ... от там нататък знаете всичко. - Натаиел огледа учителите по масата, които се бяха вслушали в разказа му. Той се усмихна смутен и попита Рандир:
- Ами вие с Инферита, какво правихте след като се разделихме?

Заглавие: Re: Златната маса Вто Дек 18, 2007 1:18 pm

Рандир се усмихна. Как ли го свърташе на едно място...
- След като победихме Принца с Инферита се разделихме за известно време. Аз се установих за няколко месеца в столицата и изпълнявах поръчки на краля. Една от тях ме отведе в Кинети. Както знаете там е пълно с магически учебни заведения и аз бях малко запленена от очарованието им. Оказа се обаче, че всички са или платени или предназначени за благородниците. Тогава ми се зароди идеята за една магическа академия достъпна за всички, които пожелят. Веднага след завръщането ми в Окра обсъдих всичко с краля и той се съгласи. Само че естествено остави всичко на мен - да си търся сграда, преподаватели и ученици. - елфата се засмя - Аз нямах нищо против и без това не обичам чужди хора да ми се бъркат в плановете. Потеглих на едно дълго пътешествие, което в крайна сметка ме доведе тук. По пътя си срещнах Инферита и тя с радост се съгласи да ми помогне. Последваха няколко години труд, докато превърнем замъка в това, което е днес - кралската академия за магии и вълшебства. Но в интерес на истината никога не съм мислела да се задържа дълго на директорския пост. Просто задържането на едно място не е за мен...
Илфирин се зае отново с вечерята си и тримата известно време ядоха мълчаливо. По едно време Рандир се обати отново:
- Инферита, предполагам, че и ти дължиш една история на Натаниел....

Заглавие: Re: Златната маса Пон Дек 24, 2007 4:54 pm

Инферита се замисли, а след това започна своя разказ:
- Общо взето, нищо толкова интересно не ми се случи. След като победихме Принца, се завърнах за кратко в родното си място - малко селце по границите на Мортида. Там се натъкнах на една изключително интересна книга за черните магии. В нея имаше карта, която показваше местоположението на древна библиотека, за която знам една легенда...И така започнах да следвам картата...След дълго обикаляне из страната, най-накрая я наметрих...И много се радвам, че го направих, защото ако книгите бяха попаднали в грешни ръце, не ми се мисли за последствията...След това, естествено, изучих всяка една от шестте книги изключително внимателно...И ги прибрах на сигурно място. След това поех отново на път...безцелно...и срещнах Рандир. И тук разказът ми става същия. - Инферита се усмихна и замълча.

Заглавие: Re: Златната маса Сря Мар 26, 2008 10:44 am

Рандир се усмихна за пореден път. Сякаш това й помагаше да за измъкне от проблемите... Знаеше, че всеки миг е безценен, но сега напускането на Академията й се стори по-трудно от всякога. Тя огледа учениците, увлечени в своите разговори и мисли, голяма част от тях нехаещи за случващото се по света. И как да ги вини? Директорката въздъхна. Щеше да поддържа връзка. И който желаеше, щеше да се присъедини към битката, когато моментът настъпи. Сега трябваше да потегли, за да превъзмогнат най-лошото. Ако то вече не се беше случило...
- Е, това бяха различните ни истории... Но ето че сега те отново се преплитат. Надявам се, че и други ще се присъединят по пътя. Честно казано не ми се иска да оставям Академията точно в този момент...
Навън небето беше катранено черно, звездите грееха ярко, нощта беше тиха. Никой не би подозирал, че в такова приятно време злото бе по-близо от всякога. Елфката го усещаше във врата си, училището го усещаше в мрачните си дълбини... Решимост, помисли си Илфирин.
- Имате ли някаква представа накъде ще е най-добре да потеглим? Принцът има множество съгледвачи, а подкрепа печели по-лесно от всеки... Чудя се какви ли са плановете му... Съмнявам се да повтори отново старите си грешки. Сега ще е много по-предпазлив и внимателен...