[b]Кира живееше до една река, вливаща се в тази, която води до Академията. След като Кира се беше сбогува със семейството си, тя тръгна нагоре по брега, за да търси лодка, която ще може до я заведе до Академията. Докато вървеше, си мислише колко трудно ще бъде да се справя сама и да е далеч от семейството си. И изведнъж мислите й секнаха, защото тя чу някакви гласове от страната на реката. Като погледна натам видя една голяма лодка, управялвана от старец и още един младеж, може би синът му.
-Ей, можете ли да ме закарате до Академията? - провикна се Кира без много да му мисли.
Старецът се обърна и видя елфката. Той каза нещо на момчето и лодката тръгна към брега. След като лодката спря точно пред краката на момичета, старецът каза:
-Качвай се, тъкмо двамата със сина ми не се справяме сами.
-Благодаря ви много! А колоко време е до там?
-Не много. Спокойно. - отговори този път момчето.
-Точно така. А сега, ако обичаш, помогни ми и хвани това въже и го дърпай. - каза дядката.
След около час и половина те бяха стигнали и действително не беше много далече от там, от където се качи Кира. Но тя беше много изморена, беше дърпала някакви въжета цял час и половина. Те не спряха точно на пристанището защото ако спрат там, няма да могат да се измъкнат с часове. Точно по това време трафикът беше много натоварен. След като слезна от лодката, Кира се почувства много по-спокойна. Сбогува се с добрите хора, които я доведоха и се запъти към впечAтляващата сграда на Академията.