Голямото стълбище

Голямото стълбище водеше към горните етажи. То не се виждаше по всяко време на деня, но този, който желаше да го използва, го намираше.

Рандир се беше облегнала на стената и чакаше другите да се появят. Беше обула износените си ботуши и удобния сив панталон, който я съпътстваше на всички пътешествия. Лека риза и кожен корсет довърваха облеклото. Всичко това обаче беше прикрито от дълга черна мантия с извезани краища. Жената наблюдаваше учениците, които увлечени в своите разговори се отправяха за вечеря. Някои я забелязваха и притеснено й се усмихваха. Директорката отговяраше със същото, като през цялото време се чудеше как ли ще реагират на новината, която щеше да им сервира за десерт... Вече беше получила подвърждение и одобрение за действие от Окра и утре щеше да пристигне заместник. Винаги се беше изумявала как успяват да се организират за толкова кратко време, но в случая това беше добре дошло. Всеки изгубен миг можеше да се окаже безценен...

Малко след това Инферита безшумно се появи. Беше облечена с черна мантия, с наметната върху главата качулка. Това я правеше да изглежда още по-бледа, а очите и светеха почти като на котка. Тя се обърна към приятелката си:
- Готови ли сме, Рандир? Ами какво ще правим с децата... - каза тя, загледана в учениците, движещи се на тъпли и смеещи се, неподозирайки какво става извън училището...след това каза - Само Натаниел ли чакаме?

Рандир сякаш не чу какво я пита приятелката й. Тя се беше взряла в децата и се чудеше какво да правят нататък. Няколко идеи й се въртяха в главата, но още се колебаеше. Не искаше да допуска старите си грешки, но не виждаше как да ги избегне този път. Всичко ставаше все по-заплетено и сложно. Пък и половината от групата ги нямаше. Сигурно щеше да им се наложи да търсят нови членове, но това нямаше да е лека задача...
- Рандир! Слушаш ли ме изобщо?
Този път гласът на Инферита успя да я извади от унеса.
- Извинявай, бях се замислила... Какво казваше?
- За Натаниел... Дали само него чакаме..
- Да...
Директорката погледна нагоре по стълбите. Защо ли се бавеше? Не беше в негов стил. Или поне така предполагаше. Натаниел винаги беше пълен с изненади...

Докато се вглеждаше нагоре Рандир едва не извика от изненада. Вместо да се появи фамозно като принц от приказките, Натаниел се изтърколи бързо по стълбите и падна в краката на двете жени. Инферита го изгледа учудена и отвори уста да каже нещо, но беше спряна от младия мъж, който стана гордо и изтърси праха от мантията и дрехите си.
- Не знаех, че духовете в училището ви са толкова докачливи. - промърмори Нат и се огледа подозрително. - Един тук, малко се засегна от една моя малка шегичка. - той вдигна неразбиращо рамене и се вгледа в спътничките си. - Преди да съм забравил какво щях ви питам, нека си задам въпросите сега.
- Разбира се, Натаниел. - по лицето на Рандир пробегна сянка от раздразнение.
- Къде отиваме? Само ние ли ще сме? И последно - може ли да вземем някакви провизии за из път, че мойте свършиха?! - добродушна усмивка се появи по лицето на мъжа и той зачака отговор...

Щом видя "тържествената" поява на Натаниел, Инферита започна да се смее. След като го изслуша, тя каза:
- Зависи какво си му казал...Но да се върнем на темата. Рандир тъкмо ми обясняваше за задачата ни, когато ти буквално падна до нас.

Рандир се усмихна леко. Ако само това бяха въпросите, които тревожеха в момента Натаниел, положението може би не беше толкова лошо колкото й изглеждаше.
- Смятам да отидем в Сабаея, но по дългия път през планините, за да избегнем кралските пратеници. За сега нямам намерение да се обяснявам пред него. Нищо не му дължа... По-далечни планове не смятам да обмислям твърде много, поне не за момента. Потегляме само тримата, с надежда да прибавим нови членове по пътя... А с провизии ще се запасим по-късно. Сега отиваме да вечеряме. Дръжте се естествено пред децата, да не ги натоварваме излишно. Някакви въпроси или възражения?

- Щом става дума за вечеря - никакви въпроси, още по-мълко пък възражения . - Натаниел се усмихна доволно и тръгна напред, но изведнъж се спря и се огледа сконфузено. - Извинявай, Рандир, но къде всъщност ще вечеряме? - той се върна към двете жени и застана до Инферита.
Двете се спогледаха усмихнати - поне едно беше сигурно, докато Натаниел беше с тях нямаше да скучаят.
- А за децата, Рандир, нямаш никакви проблеми... Никакви намерения нямам да се занимавам с тези същества. - Нат прокара прсти през косата си. Днес играхме с едно на топчета ... само ме мамеше с някакви магии. Още малко и щях да му забия два шамара, но реших, че после може да си имам проблеми с теб. - ангелска физиономия се появи на лицето на мъжа и той тихичко се спотаи зад Инфирита.
" Дано малкият не се разсърди, че и аз гометнах няколко пъти" - подшушна той на жената пред себе си и млъкна.

Инферита започна да се смее, намигна на Натаниел и каза:
- Мисля, че и аз нямам въпроси или възражения. Спокойно, децата за сега няма да разберат какво става, докато не разберем със сигурност.Хайде, време е да отиваме на вечеря.

Northfire Брой мнения : 7 Registration date : 29.03.2008

Рейв се изкачи по стълбите и междувременно не обърна внимание на погледите втренчили се в него от страна на някой друг дух,картина или тем подобни.Чу как стотици гласове заглъхват под удара на някаква камбанка.Реши да остане до вратата и да разбере какво става преди да влезе...

Лутиен забеляза, че Рейвън, когото тя не познаваше слухти. Беше възмутена, от това нагло поведение, но любопитството и в нея надделя и отиде до него.
- Здравей, казвам се Лутиен, защо ги подслушваш?Не, че ми влиза в работата, като гледам и в твоята, но тези тримата за какво си говорят, нещо важно ли е?-прошепна му тя..

Northfire Брой мнения : 7 Registration date : 29.03.2008

За части от секундата Рейв се обърна за застана с кинжал в ръка,насочена към Лутиен.Елфата се отдръпна с видима уплаха.5-6 секунди те се гледаха така,докато гарванът не прибра оръжието си.Обърна се и въздъхна...
-Това е обща зала и в момента тече реч."Подслушване" не е най-подходящото определение.Ехррр...между другото...какви "трима" ?Вътре има поне 300 човека!

- А кое е най-точното тогава? И по-полека ако обичаш, какво си се впрегнал! Просто ми се стори, че не наблюдаваш точно 300 си човеци( при това не всички са човеци, ако не си забелязал) Като не си на кеф, не си го изкарвай на околните! И откога в Акаденията спокойно можеш да се разхождаш с оръжие в ръка? Отивам да си взема моят лък тогава, така като гледам може би ще имам нужда от него за в бъдеще!- Лутиен го прониза със злобен поглед, и докато той се чудеше на сбръчканото и от злоба носле, тя измагиоса един дъждовен буреносен облак над него, който всеки момент се канеше да завали.. magic

Northfire Брой мнения : 7 Registration date : 29.03.2008

-Не съм аз този,който дойде из отзад без предупреждение.О...и аз не съм от академията...още.-Въздъхна той отново докато разваляше нестабилното магическо облаче с ръка.
*елфата* : Suspect

- Мисля, че няма какво повече да си кажа с теб.. а и закъснявам за час, чао!- и тя се затича по стълбите надолу и изчезна от полезрението на Рейвън, доволна че ще има бая да се мъчи преди да успее да се отърве от дъждовното облаче, което дори да се премахне се възобновяваше отново и така докато не изминат 24 часа Twisted Evil

Northfire Брой мнения : 7 Registration date : 29.03.2008

Естествено само ако заклинателя е наблизо...Ако ли не мизерното облче няма да се запази дълго.