Кухнята

Сая се разхождаше из училището и захласнато зяпаше картините, статуите и всичките врати, които водеха към кабинети стаи и кой знае още какво. Изведнъж по полъха на ветяра, който се беше позасилил в голямото подземие, се понесе ухание на доматена кремсупа. Сая беше свикнала да хапва само това, което природата й осигуряваше в гората и затова този нов аромат я привлече на мига. Тя беше направила само две-три крачки към източника на миризмата, когато Реган - нейният дракон издаде някакъв среден тон между мъркане и ръмжене, който прозвуча като "Ммммм" на драконски.
- Ей Рег, не знаех, че си падаш по кухнята на магьосниците, която реално никога не си опитвал! - и тя се засмя на дракончето, което сега изследваше въздуха с люспестите си ноздри. - Е ако искаш можем да отидем да попитаме да ли не биха ти... подхвърлили нещо... - и с доста ехидна осмивка Сая тръгна по коридора, но точно в този момент Реган се плъзн между краката й и я спъна. Момичето залитна, опита се да се хване за някаква статуя, но тя се разглоби на няколко части и това,което хвана Сая, беше някакъв поднос (статуята беше на някакво гномче, най-вероятно келнер от Средновековието) и понеже подът беше наклонен, в този момент успяха да се случат поредица от много забавни случки!Първо Сая стъпи на няколко чсти от статуята, които се хлъзнаха под краката й и тя политна назад. Падна върху въпросният поднос, който беше изпуснала на земята преди секунди. Той се плъзна с невероятен стържещ звук за такава тънка плоскост, каквато беше този метален поднос. Сая полетя по наклоненият коридор, а гласът й отекна в цялото подземие - Уоооооооооу...
Няколко пробляснали изкри оповестиха на Реган какво се задаваше право към него в тъмният коридор. Драконът беше се спрял пред масивна врата от бор, през чиято ключалка се процеждаше малко светлина и прекрасното ухание на доматената супа. Реган изпъна опашката си и с трите шипа на края й умело улови мантията на момичето, когато то профучаваше край него в полетът си надолу по наклоненият коридор. Мантията се омота бързо издраво около опашката на дракона и Сая успя да скочи от подноса право пред вратата и приятеля си. Металният поднос продължи ледежа си надолу , който завърши с тътнещ трясък на метал, ударил се в камък. Сая се загледа за миг в тъмното дъно на коридора, после изгледа на кръв Рег, който се подхилваше(доколкото беше възможно това да се изрази на неговото драконово лице - муцуна). Но още преди момичето да каже нещо вратата зат тях се отвори леко и през процепа се разнесе уханието на стотици други гозби. Двамата приятели надникнаха вътре - малки гномчета, домашни духчета и още един-два вида малки същества готвеха най- различни сосове, супи, ястия - печаха, бъркаха, режеха и поръсваха, а ароматът от техните творения се издигаше към високият таван на помещението и продължаваше да се носи по няколко странни малки каналчета на тавана, които започвана с фунии - бяха направени да поемат миризмата и да я разнасят из замъка. Едно малко гномче се изкикоти и грабна няколко кексчета от масата, на която работеше, и ги занесе на момичето и дракона. Те благодариха и то им донесе и две чаши мляко. Двамата приятели закусиха доста добре в компаният на всичките магически малки създания, обитатели на кухнята на Академията, и цял час слушаха истории за славните пакости на гнома Уфоко и вярното домашно духче Рунка, която отгледала сама в гората магьосническо бебе-сираче. Накрая Сая и Реган се сбогуваха с гномчетата и домашните духчета и, като се запасиха с кексчета, шоколадчета и бонбони, те се върнаха по коридора на голямото подземия, а през целият им път ги следваха няколко странно големи мишки със розови очи, които се нахвърляха на всяко изпуснато сладко кексче или бонбонче. Накрая реган им исъска и те се разбягаха и се скриха в процепите на стените.