Ваникоро Верн

Име : Ваникоро Верн
Прякор : Варо
Раса : вампир
Години : 18, 118
Дарби : телекенеза, телепортиране, лечебни способности
Външен вид : Варо е средно високо момиче с кестенява коса падаща на меки вълни върху раменете й. Кожата й е порцеланово бяла с лека руменина по бузите с прав, перфектен нос, красива уста и решителна брадичка. Това, което грабваше в лицето й бяха очите - големи и лазурносини, в които, като че ли се оглеждаше небето.
Изглеждаше нежна, но от цялата й същност лъхаше самоувереност . Беше млада жена, която знаеше какво иска от живота.
Характер : Госпожицата е една доста темпераментна персона, която обича да бъде различна постоянно. Обича да сменя дрехите си постоянно, като постоянно си купува нови и нови, от модерни по - модерни, поради което има много различни тоалети. Сменя външния си вид, но отвътре си остава все същата. Характерът й е темпераментен и своенравен. Не е тънко обидна, ако не е засегната прекалено много. Ето това предопределя нейният извънредно забавен характер. Именно за това обича да се шегува много с другите и най - много себе си. Понякога шегите й са прекалени и се налага да припомня, че е само шега. Но това не й пречи да върши работата си сериозно, щом това се изисква от нея. Отстоява това, което иска и не се колебае да си го вземе, ако е толкова важно за нея.
История : Ваникоро живееше в Испания с родителите си и сестра си и многото домашни любимци.
Семейството и беше богато и тя получаваше всичко, което пожелаеше. Никога нищо не й се отнемаше. Фамилията притежаваше голяма земя и конюшна - нейното любимо място. Тя се занимаваше с тези животни и те бяха нейна грижа. Там прекарваше с часове и никой не я притесняваше.
Беше един пролетен ден, когато тя се отби за обикновеното си посещение при конете си. Погрижи се за всеки един от тях, но тя си имаше един любим красавец , който беше нейната слабост. В този момент тя слагаше обикновената му екипировка за следобедната си езда. След малко вече препускаше бързо, прекосявайки просторни ливади.
Яздеше вече доста дълго, преди малко беше спряла да се почине, с намерение да се връща, защото времето се смрачаваше. Но реши да мине покрай любимото си място. Още малко и се чу гръм. Конят й беше добър, но страхлив, така че той се подплаши и се изправи на задни крака. Колкото и да бе свикнала с това, не можа да устои и падна. Изгуби коня и се нарани.
Продължи да върви, но за по-кратко мина през гората и сгреши. Усети как я блъскат, тя падна... Вече беше вампир.
Допълнителна информация: носи гердан с конче
Снимка: