Момичето и драконът

- Хей ти! Къде си мислиш че отиваш с този звяр?! - при викът на стражът Реган изсъска и присви очи а вертикалните му зеници заблестяха и той оголи дългите си остри зъби. Сая застана между приятеля си и непознатият и го изгледа с опасно взиращ се поглед. След секунда каза:
- Отиваме в Академията. Звярът е мой верен спътник и закрилник. Какво да не би да те е страх от него? - с ехидна усмивка попита момичето.Стражът се смути и като местеше погледа си между двамата пътници той направи крачка встрани и им освободи пътят към градчето.
Двамата се смесиха с тълпата хора които обикаляха сергиите на големият площад. Купиха си малко провизии и се отправиха към пътя за Академията. Там се събираха и други, които както предположи Сая, също отиваха към училището. От едно чернокожо момче тя научи, че когато пристигне ще бъде разпределена в един от домовете и ще трябва да си набави всички учебници и материали за училище с парите, които се съхранявали в банката Сирма, където всички магьосници имали свои трезори. А също трябвало да си закупи и магическа пръчка и мантии. Целият този свят, който беше чужд на нимфата се разкриваше пред нея и я повличаше във вихъра си и мислите й се блъскаха в главата й така, че слепоочията й туптяха. Колко невероятен беше светът на магьосниците, тя тепърва щеше да узнае...