Нимфата и малкият дракон

Бяха изминали ден и половина откакто Сая беше напуснала столицата и се беше отправила към Академията. Тя предпочи таше да извърви пътят до там, защото искаше да види околностите отблизо; да опознае Кралството. Беше късен следобед на вторият ден от нейното пътуване, но Сая не беше уморена и реши да разгледа градът и да продължи. Беше делничен ден и по улицата не се виждаха ученици; само на едно място момичето видя групичка възрастни жени, събрали се в средата на градината на централния площад. Те плетяха с магическите си пръчки и пееха. Сая спря наблизо и се заслуша - песента им беше за храбър елф и неговата смърт в името на любовта си към една вещица. Гласовете на жените се извисяваха над тях като заклинания и сякаш спираха времето и те привикваха да ги слушаш. След малко Реган я побутна по ръката и момичето излезе от унеса, в който се беше потопила слушайки дългите, пропити с жалост тонове на песента на вещиците. Тя примига, погледна гладката муцуна на приятеля си и се обърна към жарките лъчи на залязващото слънце. След малко двамата пътници вече излизаха през портите на университетското градче, а мислите на нимфата рисуваха в съзнанието й пронизаният от копие млад елф.