- Всички на палубата! Приберете платната! Пускайте котваа! - дрезгавият кънтящ глас на капитан Димнок прониза спокойното есенно утро по кейовете на пристанището. Стара проядена от термити стълба се спусна от кораба и с трясък се приземи на дъските на кея като вдигна цял облак брах и трески. На Сая пиратите й се сториха много забавни в жалките им опити да се издокарат така, че да не изглеждат като пирати. Това, според нея, беше абсолютно невъзможно.
Младата химфа хвърли торбата си на гърба на дракончето със смарагдово-зелени люспи и като му кимна се спусна по стълбата и скочи на кея. Драконът я последва и двамата обърнаха глави към палубата, където стоеше капитана:
- Благодаря за всичко капитане - провикна се момичето - а и Марли, моля те, запиши ми онази рецепта за курабийки на сибирците и ми я прати по една сова! Е, добър улов момчета и да не ме забравите! - и тя с усмивка им помаха след което се обърна и закрачи към големите сгради на столицата, а Реган изсъска и я последва.