Макар и не много голяма, гостната беше едно от най-приятните места в Аадемията. Всички мебели бяха изработени от фино тъмно дърво, а фотьойите бяха тапицирани в нежна наситено синя дамаска. Помещението се осветяваше от няколко свободно реещи се във въздуха глобуса, които вхърляха меко сияние наоколо. Леко замаскирана врата в една от стените водеше към малка баня. Имаше просторна тераса, която гледаше на юг към реката и гората около нея.