- Мамка му!
Матиас Хайнеман блъсна волана на волвото за четиристотин двейсет и осми път и изхвърли шестата цигара през прозореца. Жената до него го потупа по рамото.
- Я по-спокойно! Ще вземеш да разрушиш скъпоценния ми автомобил!
- Извинявай, Мор, ама....diese Arschloecher machen mir wirklish nervoes!!! Warum kommen sie nicht, das sind zwei Stunden schon!
Жената се захили.
- Ооо, извинявай; забравих, че знаеш немски!
- Естествено, че го знам; стана ми смешно, че ги нарече 'задници'. - отговори Моруен Бьорн през смях. - Обикновено са 'кретени'.
- Е, да, ама сега съм нервен.
Германецът и скандинавката се захилиха едновременно.
Отнякъде се чу шум на клаксон. Матиас погледна през прозореца.
- Ахааааа!
Една мазда кабрио със свален капак се приближаваше. Караше я едър германец с груби черти и дълга руса коса. До него друг германец се беше разположил на седалката си и гръмогласно пееше песен на Мейдън. Отзад двамата близнаци-австрийци кротко си дремеха.
- Как така още спят при целия тоя шум! - почуди се Моруен и се провикна:
- Е-хей, бързаците! Кво стана бре!!!
Самозваният дубльор на Брус Дикинсън спря по средата на припева.
- А вие случайно да ни бяхте предупредили за акумулатора? КУПУВАХМЕ НОВ!
- Откъде пък ще знам аз! - оправда се Матиас. - Хайде, стига вече; вие водите, ние сме след вас. Така ще избегнем подобни инциденти.
- Ъ?- попита току-що събудилият се Франц от задната седалка. - Кво стаа?
- Ти се сети за реалния свят, това става! - сопна се шофьорът Михаел. - Да беше поспал още малко и щеше да си забравих всичките сола!
- Добре, стига приказки вече! - викна жената, вече от минибуса. - Тръгвайте, че в Инсбрук чакат!!!
Пристигнаха в Инсбрук, съпроводени от алпийски дъжд. Михаел, както обикновено ругаеше и ръмжеше; но, свикнали с неговите вечни недоволства, останалите весело си подвикаваха майтапи. Дори новината, че любимият хотел на Матиас е фалирал и ще им се наложи да нощуват в югендхерберге, не им развали настроението. Скараха се единствено за стаите.
- Йоуууу, колегииии! - ревна изведнъж Йохан, братът на Франц Клайнер. - Предлагам да вземе две стаи - една за багажа, и друга, в която да се напием.
Предложението бе прието и след няколко игри на билярд те се установиха във втората стая заедно с две чанти "Кайзер".
- Ааааа, ей тва й е хубавото на Австрия!!! - изръмжа Моруен, наслаждавайки се на студената бира в ръката си.
На сутринта обаче, когато влизаха в стаята с чантите, три от тях липсваха...
- По дяволите! - кресна Моруен, когато не откри никъде любимия си Фендър, а наблизо Михаел мърмореше на анатомични и теологични теми, търсейки своята китара. Нищо обаче не можеше да се сравни с вика на басиста Ханс, който отчаяно търсеше своя Стратокастер.
Матиас прегледа клавирите, установи, че са в ред, и заяви:
- Не знам, банда, не съм сигурен.....ама май си имаме работа с крадци.
- Много оригинално, няма що! - тросна му се вокалистката. - Дори и Ханс се сети!!!
- Давал съм пари за тия китари, мамка му! - кресна Франц Клайнер, за да надвика брат си Йохан и Михаел, които един през друг обвиняваха всеки, който им падне, от папата до Ангела Меркел, за изчезването на китарите си. - Сега вие ще ми ги възстановите, кретени такива!
- Нищо не си купувал ти, тесногръдо влечуго! - ревна Матиас и размаха грамадните си ръце като крила на самолет. - Това, че си мениджър на бандата, не значи, че ще ти плащаме за щяло и нещяло!
- И китарите са си наши! - надвика го с огромно усилие на волята Михаел, оставил за малко на мира Муамар Кадафи, евентуален виновник номер двадесет.
- Изроди такива! Защо ли се присъединих към вас! - измърмори Йохан, комуто в момента целият свят беше крив.
- Добре, стига вече! МЛЪКНЕТЕ!
Изненадани от крясъка на норвежката, петимата арийци замлъкнаха. Тя изгледа психиращо всеки един от тях в очите, преди да продължи:
- Довечера ни чака концерт! Половин Инсбрук ще вика за нас! Би трябвало да си намерим китари отнякъде....а вие се карате за глупости!!!!!!
Последните думи бяха прекъснати от болезнена въздишка, а Моруен залитна и се подпря на леглото зад себе си.
- Вместо да си търсим виновни... - тя възстанови развновесието си и застана в средата на стаята. - ...би трябвало да си потърсим китари.
- И нов хотел! - измърмори Матиас. Останалите закимаха и всички се приближиха един към друг, докато дясната ръка на Торстен Майнфелд и лявата на Матиас останаха свободни.
- Така ви искам! - каза им Моруен и ги потупа по рамената.
* * *
Море от ръце.......
- Аааааааааааааааааааааа! - изкрещя Моруен към феновете си, дърпайки зверско соло на новата китара(фендър, разбира се). Петимата се събраха, допряха отново рамената си, както сутринта в хотелската стая и се поклониоха към феновете! После се обърнаха и, все още хванати един за друг, се отправиха към гримьорните.
В коридора Моруен изведнъж извика, хвана се за дясното рамо и се строполи на земята. Първобитният лекарски екип, осигурен от 'Инсбрук Гемайнде' не можа да стори нищо, освен да им даде номера на 'Бърза помощ в Австрия'.
* * *
Моруен знаеше, че е виновна, че не им беше казала. Но, по дяволите, две години беше крила това от тях, нима щеше да им позволи да я накарат да се чувства виновна?
- Рак на гърдата, а? - каза за n-ти път Михаел. Мор кимна отново. В стаята цареше мълчание, всеки един чуваше дъха на останалите. Намираха се в инсбрукска болница и Моруен току-що им бе признала за рака на гърдата.
- Откога е така? - попита Матиас. От концерта насам не бе произнесъл нито дума. Сега се държеше рязко и избухливо, вместо, както обикновено, дружелюбно.
- Две години, Хайнеман. Нали помниш...как закъснях да дойда в Мелбърн... - Матиас кимна, тя продължи:
- Разбирате ли защо се ядосах толкова вчера.....Това беше последният ми концерт, а вие.... - Моруен извърна глава.
- А защо не каза нищо, Мо? - попита я Йохан. - Защо не отиде на лечение? Химията, която ти насрочиха, едва ли ще ти помогне, а това значи...
- Знам какво значи. - отсече певицата. - Исках да живея като човек, макар и кратко. Не исках да кисна по болници.
- Да помисли случайно за нас? - разгневи се Торстен. - Няма да намерим друга като теб, никъде. И сега ми казваш, че ще умираш! Можеше да ни кажеш поне, че ти влиза в краткосрочните планове!
- Не разбираш ли защо е мълчала, кретен такъв! - избоботи Матиас. - Ей заради такива изказвания! Много добре знае, че ни наранява! Но....
- ...поне изкарахме две страхотни години и пуснахме две нови СД-та на пазара. - усмихна се Моруен Бьорн. - А концертите бяха невероятни изживявания!
Те се обърнаха и започнаха да излизат от стаята.
- Матиас! - Той се обърна и погледна жената в леглото. Как не му беше хрумнало по-рано......беше толкова бледа, толкова слаба....
- Обещай, че ще напишеш песен за мен! - Матиас кимна, после излезе навън и затръшна вратата.
Моруен се сви на топка в леглото и заплака.
Два часа по-късно я упоиха, за да я оперират. Бандата и Франц седяха в чакалнята и не продумваха. Знаеха това, което доктор Шрьодер им съобщи след време. Тя им го беше казала по-рано.
*******
Детективи Грайслер и Линдеман записаха последния ред в тефтерите си. Отне им общо половин час да разшифроват буквите. Макар че не бе писано с йероглифи; а с нещо по-зловещо - кръв.
Заваля дъжд и кръвта започна да се стича на червени потоци от надгробната плоча, откривайки надписа 'Моруен Бьорн', издълбан в мрамора. Водата покапа по бялата роза, паднала недалче от плочата и изми червените точки по венчелистчетата й. Косата на мъртвия се намокри, падна настрани и откри лицето му. Ледено-сините му очи гледаха небето безжизнена, както може да се очаква от един труп.
Мария Грайслер погледна с отвращение дъглите, грозни рани по ръцете на мъртвеца, докато Линдеман вписваше в бележника си данните от личните му документи. Които разясняваха на любопитния, че мъжът се казва Матиас Хайнеман, на 31 години е и постоянното му местожителство е Нюрнберг.
Двамата полицаи отново погледнаха текста и се смаяха от неговата красота.
"
И сега не тъгувай.
Плачи, но не за мен.
Живей!
И някой ден
Ние ще се срещнем отново.
Сред високите поля на залеза
Ще се срещнем отново.
И няма да има тъга.
А сега живей...
"
^КРАЙ^
Заглавие: "Нарготронд" 
Чет Май 10, 2007 12:41 pm