Рандир Илфирин

Името й беше Рандир Илфирин (от елфически: безсмъртен скитник ) и беше кръстена така заради честите си отсъствия от дома. Не приличаше много на своите сънародници, но като всеки елф беше надарена с красота, обострени слух и зрение, както и с дълголетие. Живееше в сърцето на една гора,докато не стана директорка на Академията. Всички смятаха, че в нея се беше преродил един от предците и – воина Анардил, не само защото поразително приличаше на него, но и защото беше наследила буйния му характер. Постоянно скиташе из горите, стреляше с лък и въртеше меча не по-зле и от най-умелите бойци. Но понякога елфическата и кръв се проявяваше и човек можеше да я види усамотена с книга в ръка или пък пееща с птиците. Самата Рандир беше висока, с големи проницателни очи и остър ум, който обаче понякога й изневеряваше. Обикаляше из далечни земи, участваше в много битки, но никой не можеше да определи дали е добра или зла. В бой беше безпощадна, но иначе беше внимателна и всеотдайна, но често се случваше да угажда само на себе си, не се съобразяваше с другите. Имаше непреодолима страст към всичко древно и мистериозно и това често й навличаше неприятности в миналото. По време на странстванията си Рандир се запознава с множество езици и култури, които й помагат да натрупа голям опит. Започва да се занимава с магии в зряла възраст. Не беше посещавала нито едно от магическите училища, но беше се учила индивидуално, често с помощ от друга страна.
След като стана директор на Академията, тя малко се измени. Там тя сякаш узря, стана по-умерена и вече не се палеше така лесно. За нейно щастие съдбата я събра с една нейна стара позната, която й остана вечен другар – Инферита Нефандус. Двете си разделиха управлението на учебното заведение и всяка допринесе много за развитието на Академията.
Разни: Обожава зеления цвят и котките. Има слабост към добрата кухня и пътешествията. Случва се да напусне Академията за няколко дена, но това не се случва много често. Владее няколко езика. Може да се превръща в ястреб.

Снимка: