Октавия слезе от големия кораб, докарал я до тук и се огледа.На сергиите наоколо продаваха най-различни малки вещи, подредени по странен начин.Миришеше на риба, накъдето и да се огледаше, Окт виждаше стари рибари, продаващи прясна.До нея мина един чичко, който размахваше една мъртва, малка рибк в ръка и я предлагаше да минаващиете.Морето беше красиво, кораба вече бе изчезнал от кея.Октавия се огледа.В нейна полза бе бързо да намери лодките, които да я закарат до Академията, до това, за което бе копняла най-много през целия си, не много дълъг живот.Не че преди година бе казала, че ще се озове тук, но от ккто разбра къде е нейното място, очакваше с нетърпение да се озове в училището.И докато ровичаше по джобовете на ризата си, Окт откри "изгубения" списък с учебниците, нужни й за годината.Тя го прибра отново и се усмихна.Най-сетне бе забелязала лодките.