Пътят

Заглавие: Пътят Чет Апр 05, 2007 4:54 pm

В едната част от полята около Академията минаваше път, който свързваше сградата на училището със селцето Карас, а от там – с всички точки на света. Тук често можеха да се срещнат странници, защото пътят не свършваше при Академията, а продължаваше към планините зад нея.

Заглавие: Re: Пътят Сря Май 02, 2007 3:45 pm

Рейн пътуваше с един прекрасен файтон, който приличаше по-скоро на някаква карета дошла от миналото, но това не пречеше на момичето, защото тя обичаше всичко свързано с миналото и историята. Полята отвън бяха обширни и просторни и изпълваха Рейн с чувство за волност и свобода. Тя шумно си пое въздух и си каза "Няма страшно, все някак ще се справиш" и продължи да гледа замечтано към красивия замък, към който се приближаваше.

Заглавие: Re: Пътят Нед Окт 21, 2007 11:11 pm

Траян, качен върху Блекхорн, летеше бързо към Академията.
- Бързо Блеки! Искам колкото се може по-скоро да стигна там! - викаше той на птицата. След около пет минути, Блеки започна да се снижава, докато накрая не кацна върху прашния път, водещ към замъка.
Траян стъпи на земята, разреса брадата си, каза на грифона да се върне вкъщи и се отправи към Академията.

Заглавие: Re: Пътят Вто Окт 30, 2007 12:11 am

- Ако бързаш за някъде, по-добре се поспри и правилния път си избери ... там-тарам-там. - Натаниел ритмично си припяваше, докато Роос се движеше със завидна бързина по прашния път. Без да се усети, докато препускаше бясно конника едва не стъпка някакъв мъж, който оправяше дългата си брада. - Чудаци, колкото си искаш днес. - си каза Нат и дръпна юздите. При внезапната команда сивият жребец се напрегна и заби копита в пръстта.
- Сега се обзалагам, че ако не бързах можехме добре да се ступаме с това старче. - си подсвирна Натаниел, но вместо да слезе каза: - Извинявай приятел, не се убиждай ама не се движи по средата на пътя, защото следващия път може да те отнеса.
В очите на непознатия светнаха опасни пламъчета.
"Сигурно е магьосник. Не ми се занимава с него. Няма да е интересно" си помисли Конника и каза припряно:
- Следващия път и аз ще внимавам повече. - и подкани Роос с пети да продължат.
Вятърът развяваше русата коса на младия мъж, докато той все по-сигурно се отдалечаваше от мъжът с дългата брада и се приближаваше към Академията на Рандир. При спомена за нея в съзнанието на мъжа нахлуха всички перипети, които бяха преживели той, тя и останалите от групата.
"Колко жалко, че не можем да се съберем отново всички". - Нат поклати разочарован глава и се взря в пътя.
Скоро пред него се появиха върховете на кулите на Академията. После самите кули и накрая самата сграда.
- Рандир не си губи времето. - цъкна той с език и огледа прекрасния замък. Ловко скочи от коня и го потупа по гърба. - Хайде, приятелюр върви да похапнеш. През това време аз ще се разгледам наоколо.
Сивият жребец кимна одобрително и се запъти към гората около замъка.
- Харет. Къде си скъпоценна моя? - Нат се огледа и подвикна името още веднъж. ИЗведнъж от шубраците изскочи една сива лисица. - А, ето те любов моя. Върви наблюдавай пътя за нещо необичайно. - мъжът се усмихна и погали лисицата между ушите. Тя само го погледна гальовно и отново се скри в храстите.
- Ето ме и мен Рандир. - прошепна Натаниел и тръгна към входа на Академията.