Покрайнините на гората

Покрайнините на гората бяха лесно проходими и не толкова гъсти. Учениците често си правеха разходки тук.

Рейн се запъти към покрайнините, тъй като искаше да събере мислите си и да остане насаме със себе си. Момичето дълго се разхожда и най-накрая седна под един голям дъб, който с пищната си корона приличаше на Царя на гората. Това интересно име заинтригува Рейн и тя реши, че от сега нататък ще нарича това дърво така и че ще е нейното любимо място в училището. Тя се усмихна на себе си, когато зад себе си чу стъпки, които идваха по посока на училището. Момичето се надигна и видя ...

......Флора. Тя също беше решила да се разходи.

Рейн се усмихна приветливо и каза на Флора:
-Здравей! Аз съм Рейн, а ти си?...

- Аз съм Флора - каза тя. - От кой дом си?

Рейн се усмихна на новодошлата и с жест я покани да седне до нея:
-Ето, така е по-добре. - каза момичето след като Флора седна до нея. - Аз съм от Southwater, но ти от къде си? Видях те в магазина за магически пръчки с бавачката ти, но досега не бях имала възможност се запозная с теб.

Флора се замисли за момент, но се извини, че не я е видяла в магазина.
- Аз съм от Westair - каза тя и преметна черната си грива - Защо реши да дойдеш в академията?

-Аз ли?! Ами от една страна, защото искам да разчупя сивото си ежедневие, а от друга, защото смятам, че това е единствения начин да се отърва от сестра си! - момичето се разсмя - А и също, защото съм авантюристка и обожавам предизвикателствата.
Рейн погледна Флора и каза:
- Ами ти? Ти защо реши да дойдеш тук? Не ми приличаш на типа хора, които се впускат в различни преключения с главата напред!

Флора се замисли защо всъщност беше дошла тук. Тя разбра, че е приета в Академията и просто реши, че ще е тук.
- Ами - захвана тя - Просто реших, че това е едно прекрасно място и толкова.
Тя реши да промени темата и каза:
- Разбрах, че рисуваш много хубаво - каза момичето.

Балатар беше решил да се разходи из гората. Беше хладен ден и затова той се наметна с мантията, която елфическият крал беше заповядал да изработят специално за него. Тя беше дълга до земята, в ярко червен цвят, и на нея бяха избродирани множество руни и емблемата на Гил-Галад - бял кон и над него три ярки звезди. На лявото рамо беше закачил емблемата на дома си. Като се приближи към гората, Балатар видя две девойки да седят и да разговарят. Едната също носеше емблема на Southwater. Той мина покрай тях, поклони се леко, и седна на тревата под едно дебело дърво малко по-нататък.