Като ученик на елфи, Балатар разбираше това-онова от оръжия и брони. За това му беше много интересно да разгледа оръжейната зала. Още от входа видя много странни на вид мечове и лъкове, но най-много привлече вниманието му един щит. Той беше изкован в древни времена, когато древните народи били в разцвета на силите си и докато го оглеждаше, Балатар си припомни част от една легенда:
Бе дълъг неговият меч,
блестеше шлемът от далеч;
Звезди от нощния зенит
искряха в сребърния щит.
Балатар отмина нататък и докато крачеше измежду рафтовете, стигна до единствената картина в стаята. На нея беше изобразен конник развяващ меч, огрян от изгряващото слънце. Докато се взираше в картината, той се сети за един коплет от песен, която елфите в града на Гил-Галад често пееха край огъня:
Към утрото, към изгрева дойдох от мрак и страх,
със песен вдигнах своя меч и слънцето видях.
Надежда свършва, рухва свят и края му познах-
напред към гняв, напред към смърт и към червена нощ!
Заглавие: Оръжейната зала 
Чет Апр 05, 2007 10:45 am
